Жаклин БОДУРОВА
/Част 2./
[Най-простата схема на жилището]
Основните помещения в плана на най-малките едноетажни къщи са три – „в’къщи“, „соба“ и „чардак“, от чието съчетание се получава най-простата жилищна схема. Помещенията са изградени на нивото на терена на двора или са леко повдигнати с нисък цокъл. В композицията е изтъкнат „чардака“, който по предназначение е с жилищни и производствени функции, и по този начин се отразява ясно типичната и необходимата връзка за жилището с двора и прилежащите в него стопански постройки. Осъществява се плавния преход между жилището със своите практични функции, изразени чрез „в’къщи“ и „собата“, „чардака“ с производствената дейност на стопаните, който докосва до пасторалната природа и двора, където се извършва ежедневна земеделска дейност. Според мен, макар наличието на два броя помещения заедно с чардака и двора, те поемат и разпределят заниманията, свързани със съответните интереси на многолюдното семейство и осигуряването на прехраната му.
Малката височина на сградата подчертава хоризонталността на обема и на билната линия на покрива, които усилват впечатлението за нейното органическо единство спрямо терена. Върху фасадната плоскост силно въздейства „чардака“, който създава разчупване чрез откритата си част отпред. Считам, че слънцето с разнообразните си светлосенки през различните часове на деня придава художественост на фасадата, предвид дълбочината на това помещение.
Обикновено къщите са разположени в дъното на големи дворове и са функционално свързани със стопанските постройки, изградени в близост. Стопаните обръщат внимание на подредбата на дворното пространство и водени от своя усет за естетика върху част от него подреждат малки градинки с цветя, чимшири, зеленчуци и овощни дървета с богато разнообразие от плодове – бадеми, орехи, круши, ябълки, сливи, дюли, зарзали, праскови, каисии, череши, вишни, които се оформят пред къщата. При денивелация на терена част от сградите са вкопани във високата точка на наклона, остават с неутрално отношение към улицата, от която ги отделят високи оградни зидове, и поради това не участват в изграждането на силуета на градската или на селищната зона. Този вид къщи от края на XVIII век са едноетажни и се считат за първична схема, въз основа на която започва развитието на ранновъзрожденските отворени планове.
[Появата на изба като част от домакинското обслужване]
Към трите основни помещения на разпределението се прибавя четвърто – изба, развита на същото ниво в задната част на къщата. В нея се предвижда голяма пещ за печене на хляб. По този начин композицията е обогатена с допълнително помещение, което участва пълноценно в обслужването на домакинството, без да нарушава ядрото на жилището и не се отразява на фасадата, на която главният акцент е чардака, вече повдигнат и декоративно по-богато разработен. В обемният силует настъпва промяна, поради увеличената дълбочина на къщата от появата на избата формата се доближава до квадратна. Вследствие на това покривът е пирамидален, без билна линия.
[Развитието на чардакът с кьошка и преминаването им в салон]
Друга особеност, която оказва значително въздействие върху плановата композиция е преустройването на част от чардака в ходник, който отива в дълбочината на къщата и дава достъп до избата. Ходникът е отделен от чардака функционално и естетически с по-ниското си ниво. Плановата схема на къщите достига по-висок етап на развитие, където основните помещения се разпределят на два етажа и това позволява разграничаване на функциите относно използването им през годината. Това изменя плана и обемния силует. В приземието се разполага „в’къщи“, изградено с масивни зидове и огнище, и връзката му с избата, осигуряват топлина и уют, както и възможност за целогодишно обитаване, но предимно през зимата.
На етажът се намират предимно летни помещения с по-представителен характер – „в’къщи“ със „соба“ до него, възможно и две соби, предвид, че е паянтов. Чардакът се развива и на двата етажа, като осъществява връзката между помещенията.
Обемният силует на къщата се увеличава почти двойно във височина и дава възможност да изпъкне сред градската зона. Единната неначупена покривна площ с дълго било и ниските височини на етажите не нарушават хоризонталната линия, която създава впечатление за единство с терена, както при едноетажната къща. Разчленяването на фасадата, където най-силен мотив е чардакът в двата етажа, балансиран от цялостната бяла стена на другата фасадна половина, внасяща хармония, изявява плановата композиция и същевременно подчертава двуетажността. В случая, когато къщата се състои от основните четири помещения и чардакът минава по цялата фасада, в единия му край е предвиден мивник и другият е леко повдигнат и обособен като кьошк. Това е друг вид решение на чардака и на фасадното оформление на отворените двуетажни къщи.
[Появата на пруста]
Оформянето на по-голямата част от чардака като кьошк и обграждането му с прозоречни отвори загатва за един по-късен етап, когато чардакът и кьошкът се трансформират в салона със софата на затворената градска къща. В останалата част, отвеждаща към дълбочината като проход между двете „соби“, е началото на появата на „пруста“ като затворено междинно проходно помещение със сполучливи пропорции между двете „соби“, с достъп от „чардака“. То служи и за приемане на гости. Тази схема показва, че промените в икономиката, битовите условия и културните изисквания водят до затваряне на „чардака“ с „кьошк“ с цел да се постигне симетричната къща.
„Салонът“ и „гостната стая“ представляват приемната част на къщата. Зад салона през малък коридор са достъпни две стаи – „пруст“ с предназначение да се посрещат гости и „собата“, разположени от двете му страни. Това е дневната част на къщата.
В къщата на Вахаак Папазов идеята за симетрия е изразена ясно във фасадното разчленяване и в плана. По средата на двата етажа се намира „пруст“, около който са групирани помещенията. Най-важно място в плановата композиция и фасадата се явява „чардакът“ с изцяло издадения „кьошк“, подпрян с колони, извисяването му над покрива посредством плавно издигане на стрехата над него и преливането на градинския простор в ажурното му пространство, въздейства силно. Намира се почти в средата на фасадата и създава подчертана ос, въпреки че не е симетрична по размери и детайли.
[Появата на две соби с цел обогатяване на плановата композиция]
Тенденция за симетрично разчленяване на фасадата се забелязва в други къщи, изградени между 1830-1840 год. Нейната несиметричност се неутрализира от разположения „кьошк“ със значителен обем в средата на „чардака“, издаден напред и подпрян на колони. В плановата композиция на разпределенията на етажите проличават белезите на нова пространствена визия и на повишени битови изисквания относно предназначението на жилището. В този случай на етажа с лице към двора се намира „чардакът“, независимо дали заема цялото протежение, заедно с „кьошка“, който винаги е в средата и създава оптическо и функционално впечатление за симетрия на фасадата. Нововъведението тук е обогатяването на плановата композиция с още едно жилищно помещение – комбинацията от „две соби“ и едно „в’къщи“, вместо две „соби“ или „в’къщи“ и „соба“. Местата и връзките помежду им може да се променят, но броя и предназначението им остават винаги едни и същи. „В’къщи“ се предвижда понякога в единия край на етажа, но най-често в средата между двете „соби“. Във всички случаи от домакинското помещение се влиза в по-голямата „соба“, която се отоплява от огнището му, свързано със зиданата печка, долепена на разделителния зид. Според мен това е добре обмислен практичен вариант – отоплителните тела са разположени в съседство, обслужвани от едно коминско тяло. Връзката на „в’къщи“ с другата „соба“ не е задължителна, макар че се среща в някои къщи за удобство. Най-често тя е самостоятелна стая с достъп директно от „чардака“, с по-слабо подчертан характер на интимност.
/Следва/