Днес се навършват 38 години от Карабахското движение.
На 20 февруари 1988 г. извънредна сесия на Съвета на народните депутати на НКАО в Степанакерт приема решение за обръщение към Ереван и Баку с искане за отделяне на Нагорно-Карабахската автономна област от Азербайджанската ССР и връщането ѝ в Арменската ССР. След решението в Ереван в същия ден започва демонстрация в подкрепа на арменците от Арцах.
Площадът на свободата в Ереван, където се проведе първият митинг с участието на хиляди хора, по-късно стана място за събиране на движението Арцах.
Още на митинга на 26 февруари беше обявено създаването на комитет „Карабах“. Първият състав се състоеше от 9 души, включително личности, родом от Нагорни Карабах, както и представители на партиите.
След известно време обаче съставът на комитета „Карабах“ претърпява радикални промени. На 19 май Игор Мурадян е отстранен от комитета. Причината е речта му на митинга, в която той призовава за въоръжена борба, противно на стратегията на движението да не нарушава никакви закони.
Новосформираният 11-членен комитет „Карабах“, състоящ се от Левон Тер-Петросян, Бабкен Араркцян, Вано Сирадегян, Вазген Манукян, Хамбарцум Галстян, Самвел Геворкян, Рафаел Казарян, Самсон Казарян, Алексан Акопян, Ашот Манучарян, Вано Сирадегян и Давид Варданян, ръководи движение за независимост.
През март-май 1988 г. дневният ред на движението е фокусиран изключително върху обединението на Карабах с Армения. От май обаче, освен карабахския въпрос, са отправени искания и за демократизация и суверенитет на Армения.